Фотоприключение по българо-румънското крайбрежие на Дунав

 Дунав – втората по дължина река в Европа, пресича 10 държави. В долното си течение, там, където преминава на територията на България и Румъния, реката предлага неповторими гледки и срещи с миналото. По покана на европейски проект, стимулиращ развитието на региона, група ентусиазирани журналисти-пътешественици от различни български медии осъществи туристическа обиколка до някои от най-интересните забележителности от двете страни на Дунава, за да ви разкаже за тях и да ви заинтригува.

Прочети статия "Дунавски импресии" Тук

Click on image to open Gallery

Кликни върху снимка, за да ти излезе галерия, но тогава ще изгубиш текстовете

Северозападна България, и най-вече крайдунавският й участък, таи неподозирани туристически съкровища.  В района на Белоградчик човек не може да не се възхити на причудливите скални образувания, наподобяващи различни фигури. Почти всяка  си има име, като „Мадоната“, „Монасите“, „Гъбите“ и пр., а легендите, които витаят около тях, са свързани с трагична любов, героизъм, смърт, самоубийства...

Местният велоклуб отдава под наем планински колела за преходи сред скалните образувания. В района на село Фалковец разглеждаме живописния каньон Средогрив, леснодостъпен и за по-неопитни колоездачи.

В района на Белоградчик има чудесни хотелчета, предлагащи вкусна домашна кухня, автентична селска атмосфера и неподправено гостоприемство. А собствениците им не могат да се оплачат от липса на клиентела – предимно чуждестранни колоездачи и бекпекъри, както и български семейства през уикендите.

 В хотела ни посрещнаха така! Всъщност цялата фамилия  е впрегната в семейния бизнес.

На следващата сутрин, сме неприятно изненадани от непрогледната мъгла, обичайна за тази част на България по това време на годината. В крайдунавския град Видин обаче ниската облачност плахо се разкъсва, за да разкрие пред очарованите ни погледи масивния силует на средновековната крепост Баба Вида. Основите й са били поставени още през 10-ти век.

Преминаваме през чисто новия Дунав мост 2 в гъста като мляко мъгла и се озоваваме на отсрещния румънски бряг. Първата ни спирка в северната ни съседка е манастирът в с. Маглавит, близо до гр. Калафат.

 „Железни врата“ - най-голямата речна клисура в Европа, е разположена в южните Карпати на границата между Румъния и Сърбия, недалеч от българската граница. Преди изграждането на сложна система от шлюзове, това е било най-опасното място за корабоплаване по Дунав.

Уморени от дългия преход, отсядаме в крайпътен хотел край гр. Крайова, построен във възрожденско-тиролски стил. Спа центърът и луксозните апартаменти са разположени в прилежащата средновековна кула.

В румънските ресторанти се яде вкусно, сравнително евтино и питателно, бирата им е чудесна, а доброто настроение – гарантирано, благодарение на живата музика. Кръшните балкански ритми, които озвучават и околностите на комплекса, обаче ни идват малко в повече в края на наситения с впечатления ден.

На сутринта продължаваме обратно към България. По пътя профучаваме с автобуса край колоритни  ромски квартали.  

Преди отварянето на Дунав мост 2 при Видин-Калафат фериботът, свързващ румънския град Бекет с българския Оряхово, едва смогвал да обслужи дългите опашки от чакащи тирове и автомобили. Сега може да се наложи да почакаш доста време, докато се съберат кандидати да преминат водната ни граница. Фотоспомен на фона на българския бряг.

Град Оряхово, кацнал на висок, надвесен над реката склон, ни посреща окъпан в слънце. Някогашният оживен пристанищен център с процъфтяваща търговия и промишленост, бавно, но сигурно се обезлюдява, подобно на повечето населени места в района.

В центъра на Оряхово попадаме на следното произведение на изкуството от времето на социализма. Сякаш дете с несигурна ръчичка е пресъздало представите си за „човека на новото време”: селянина, работника и младите представители на художествено-творческата интелигенция.

Поредният красноречив паметник на дългия и мъчителен демократичен преход в България. Някогашният най-голям завод за електромери на Балканите стърчи самотен и ненужен в местността Калето над град Никопол.

В местността Калето ни посреща следната мила картинка. Под обраслия с буренаци хълм плахо се подават останките от стара крепост.Тук в края на 14 век, когато българските земи са  нападнати от османския поробител, последният владетел на Търновското царство Иван Шишман посреща края на живота си.

Скучаещи местни жители, настанили се удобно върху крепостните руини, бодро ни поздравяват на фона на есенния залез,  обагрил в пастелни тонове дунавския бряг.

С падането на нощта навлизаме в Свищов. Университетският град ни посреща с осветените фасади на красивите си сгради. Някои от тях са били проектирани от виенски архитекти в края на 19-ти началото на 20 –ти век. Гордост на крайдунавския град е сградата на Търговската гимназия, за която се твърди, че е умалено копие на Виенския университет.

Районът е известен с традициите си във винарството и лозарството. Виното от местния винзавод е пивко, ароматно и …  измамно леко.

Време е за сън. Хотелът ни представлява ремонтирано бивше училище, аранжирано от ексцентричен дизайнер с неудържим уклон към барока и филмите на ужасите. А разположението на санитарния възел буди недоумение и … шеговити коментари.

От Свищов взимаме „ферито” за отсрещния град Зимнич. Чисто новият фериботен комплекс е частна инвестиция на румънски предприемач. Както се вижда, денем водният трафик не е особено интензивен, но вечерно време фериботът се пълни със свищовски студенти на път за отсрещната дискотека.  

Румънският град Гюргево или Giurgiu е приятна изненада със зелените  си паркове и хубави църкви. От тукашното пристанище през 1876 г. българският поет и революционер Христо Ботев се качва на кораба „Радецки“ , за да поведе четата си към освободителен поход срещу османския поробител.

На българския революционер е кръстена и една от главните улици на Гюргево. Разхождайки се по нея срещнахме малките Алисия и Бранко. Децата се съгласиха да позират пред натрапчивите ни журналистически обективи, заради което закъсняха за училище.

Преминаваме бързо и безпрепятствено по Дунав мост, известен в миналото, като „Моста на Дружбата“, свързващ Гюргево с българския град Русе.

Районът на река Русенски Лом - едно от най-притегателните кътчета за екотуризъм у нас. Отвесните скални образувания, издълбани от речното корито, оформят сюрреалистичен пейзаж, достоен за научно-фантастичен филм.

Скалните манастири и църкви в района на с. Иваново са задължителна спирка за любознателния пътешественик. Сред тях се откроява църквата „Св. Богородица“ от 13-ти век. Стенописите й са  включени в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Не става ясно обаче защо сергията със сувенири е разположена в самия храм и то на мястото на някогашния олтар…

В село Иваново срещаме Валери и Сандрин от френския град Екс ан Прованс. Предишния ден младежите са пристигнали в България през „Моста на дружбата“. Споделят, че са тръгнали на европейско пътешествие в търсене на диви природни кътчета и са очаровани от долината на р. Русенски Лом.

 В с. Кошов, разположено в непосредствена близост до скални образувания, надупчени с ниши, в които гнезди многобройна колония скални орли, попадаме на следния тематичен кът. Разяснителна табела ни подканва да поспрем, да си отдъхнем от забързаното ежедневие и да се замислим за отлитащото време и непреходните човешки ценности… в компанията на ”стария козар”.

Сравнително добре запазените останки от средновековния български град Червен се намират на 30-на км. от дунавския бряг. През 12 – 13-ти век градът бил един от най-значимите военни, църковни и културни центрове в пределите на Втората българска държава. В наши дни, сгушеното в подножието на крепостните му стени селце Червен посреща любознателни туристи от цял свят в местните къщи за гости.

Крайдунавският град Тутракан е истинска туристическа перла, за която малцина подозират. Великолепната архитектура от края на 19-ти век, красивият крайбрежен парк, музеят на риболова и лодкарството, рибарското селище, което в момента се възстановява, са само част от местните атракции.

Последна спирка на дунавския ни маршрут е биорезерватът Сребърна, в който гнездят 220 вида редки, в някои случаи и застрашени в световен мащаб птици. По това време на годината обаче, повечето му гласовити обитатели са отлетели към топлите си леговища на юг. БНР

Снимки : Венета Николова . Пътешествия без край

Прочети статия "Студентите дърпат Свищов напред" Тук