С корабче по Нил

Не бях мечтала, че някога ще посетя  Египет, че ще пътувам с корабче по Нил и ще опозная южната част на страната, там където са разпръснати някои от най-емблематичните храмове на древността, че ще вдишвам с пълни дробове африкански въздух, пропит с тръпчивия привкус на ориенталски подправки и ще  се запозная с един горд народ, запазил аристократичното си достойнство и хилядолетната мъдрост на дедите си. Но ето че се случи!

                 Click on image to open Gallery

За древноегипетската следа по нашите земи Тук

Кликни върху снимка, за да излезе в галерия! Но тогава ще изгубиш високосъдържателните текстове 

От Кайро до Асуан, където ни чакаше нашето корабче, пътувахме с влак. Тръгнахме вечерта и стигнахме чак на следващия ден по обед. През това време през мръсното стъкло на прозореца се нижеха подобни гледки

Ех, че беше хубаво на влакчето

В Асуан ни показаха язовира, строен от бг специалисти още от времето на соца, както и невероятния храм на Изида-един от 7-те обекта в Египет, които са били разглобени, пренесени в страни и сглобени отново ,за да не потънат под язовирните води.

За пристигналия от зимна България  изтерзан  столичанин тази гледка е истинска благодат.

Повечето колони на храмовете са с формата на лотос-свещеното цвете на древен Египет, символизиращо творението, раждането и Слънцето, като източник на живота

Красота ! Дали някога ще имам шанса отново да посетя тези места?!

Едно отекчено от туристическия наплив нубийче. 

Толкова бях ангажирана да го снимам, че не обърнах никакво внимание на изкуството му. Ужасна съм!

Счупеният обелиск, безпомощно полегнал  в кариерите на Асуан. Бил е поръчан от царица Хатчепцут за храма в Тива, но работниците го счупили, докато се опитвали да го пренесат преди повече от 3 400 години.

Нашата сладка каюта.Имаше си всички удобства, като на 4-звезден хотел.

Персоналът се грижеше усърдно за нас. Това би трябвало да е паун от нашите хавлии

Декемврийските египетски нощи са прохладни и не особено подходящи за басейни и джакузита на борда, но през деня беше идеално!

Вечерта се разходихне на пазара в Асуан. Не успях да опозная вкуса на повечето им плодове с изключение на т.нар. гуава - хибрид между нашата круша, пъпеш и киви

А какво изобилие от подправки имат!!

Но добре, че не си купих подправки. Иначе на тръгване на летището можеха да ме арестуват. Забранено е да се изнася каквото и да е органично вещество от Египет ! Успях обаче да скиря в раницата си една гуава.

От този сектор се носеше непоносима смрад, докато екскурзоводът Махгуб обясняваше как си осолявали рибата и какви деликатесни ястия приготвяли с нея. Не мерси!

Нубийците /жителите на южните райони/ са неочаквано общителни, любознателни и добронамерени хора. Навсякъде ни заговаряха и искаха да се снимат с нас. Този симпатяга придърпа Калин към щанда си и настоя да ги снимам.  He's cool, man !

На дневна светлина цветовете щяха да са още по-добри!

Обичат да събуват сандалите си. Явно така се съсредоточават по-добре. Често си чоплят пръстите на краката.

Махгуб /и той горд нубиец/ ни черпи със сок от захарна тръстика.Имаше вкус на ябълков сок

Потеглихме на юг от пристанището в Асуан в 3 ч. сутринта с автобус, за да посетим храма Абу Симбел. Изгревът над Сахара е заснет през мръсния прозорец в движение. 

Пустинята не е това, което беше от детството ми. Цивилизацията чука на вратата!

Язовирът Насер. С това корабче се правят круизи до отстоящия на 30 км. по течението на Нил Судан. Идеше ми да се метна на него и да .. отпраша натам!

Храмът Абу Симбел ,изграден от Рамзес ІІ, останал на дъното на язовира. Преместен е на сушата със средсва на ЮНЕСКО, по подобие на храма на Изида и на още 5 други подобни обекта.

Рамзес ІІ много обичал женицата си Нефертари, затова й направил 13 деца и й изградил храм наблизо. За сведение, човекът имал общо 150 отрочета.

Вътре е забранено да се снима. Хванаха ме че правя тази снимка и до края на престоя ме придружаваха цивилни полицаи.

Невероятно. Една девойка от БГ групата засне храма и после на снимката й се появи този християнски кръст. Знаем, че част от древните египетски светилища били използвани тайно от ранните християни за техни обреди. ...

Зеленината в пустинята носи неописуема свежест!

Навсякъде нубийци ти предлагат стока за Оne dollar

Мираж! Заснех мираж, при това от автобуса в движение!

Нашето корабче беше като това, но не успях да го снимам!

С фелука /арабска ветроходна лодка/ по Нил на път за нубийско селище

Собственикът беше голям фен на Боб Марли, който е много обичан в Африка

Не ми омръзна да снимам характерния речен пейзаж

Аааа ! Сега разбрах къде зимуват птиците!

В този хотел е живяла Агата Кристи. В него тя пише "Смърт на Нил"

Има и много туристически селца, които посрещат заможни, жадни за екзотика западняци

Всеки продава каквото може на зашеметения турист

В нубийското селце посетихме къща с "ферма за крокодили". В този мръсен аквариум се отглеждат 2-3 упоени болнави крокита, щото да радват туристите

Посрещнаха ни така !Бебе крокодилче бе на годинка. Погалих го, а то се опита да ми откъсне ръката, гадинката гнусна!!

Собственикът на къщата беше местният занаятчия-интелектуалец

Я! Един египетски Бай Ганьо

Пореден ярък акцент в пъстрия нубийски дом, но ми пречат жиците !

Стопанката на дома бе любезна, но сдръжана

Краката на крокито дори на са в естествената им позиция! За какви ни имат!

Типично нубийско селце, лъснато за ненаситния за екзотика масов турист, в което всеки те дебне за бакшиш или да ти продаде нещо за One dollar

Вторият ден от круиза светкавично се изниза и започнах да се тревожа, че времето прекалено бързо лети

Нощта плавно се спуска над Нил и над ошашавените от цялата тази феерия пътешественици

През нощта спахме на отворени пердета, за да гледаме звездите /бяха огромни/ и осветените корабчета, с които се разминавахме. !

Храмът край Едфу, на западния бряг на Нил, е посветен на богът Хор, представян във вид на сокол, смятан за първия фараон.

Издигнат е от Птолмей еди-кой-си и го посетихме на изгрев. Беше внушителен

Дълго време храмът бил използван тайно от ранните християни, които са опушили таваните от техните свещи и обреди

Едно привидение от друг свят нарушава покоя на хилядолетното светилище

Поредният нубиец с аристократична осанка.

Обратно в сладкото ни корабче. Водата беше на метър от възглавниците ни

Есна-още едно екзотично кътче по поречието

Шлюзовете на Есна - туристическа атракция, която не е за изпускане !

Непрекъснато ни охраняваха полицаи

Навсякъде се опитваха да ни пробутат стока.Тези египтяни ни хвърлиха 4 хавлии на борда, за да ги купим за Five dollars. Хвърлихме им ги обратно, но те паднаха в реката. Жал ми стана, но знам, че са ги извадили оттам, изсушили са ги, и са ги пробутали на следващите наивници

Шлюзовете на Есна. Разликата в нивата е 6 метра

На корабчето-майка. Прекарах цял един ден на столчетата отпред...

Палми... вода...пясък...небе... Какво му трябва на човека !!!

А, и спътникова телевизия! Тук всяка колиба си има такава!

Много от къщите им нямат покрив. За какво им е? Тук почти никога не вали!!

Водата на Нил е гладка и мека ,като коприна

Краят и на този ден наближава. Искам да го задържа в сърцето си за студените софийски зимни нощи...

Е в такова корабче бяхме, но нашето беше по-хубаво...

Последните слънчеви лъчи се сбогуват с реката, преди да я оставят на произвола на звездите и луната, които нощем се гонят по гладкта й повърхност.

Наближаваме Луксор

Ето го и Луксор- един от най-колоритните египетски градове, пропит с хилядолетна история , разположен на мястото на Тива -столица на древен Египет. Наричат го най-големият музей на открито".

Круизът е към своя край. Тази нощ ни чака дълъг път с автобус към Червено море. Сбогом Нил! Душата и спомените ми ще останат завинаги тук и ще витаят над копринените ти води, населени с крокодили, които така и не видях!!

Храмът на Амон - Ра край Луксор.

Така осветени, храмовете им са още по-въздействащи

Джамии и древни храмове, протегнати към небесата

Християните са покривали египетските храмове с изображения на техни светци, а след тях мюсюлманите са дошли и са изболи всичко с шишове.

Египетският бог Мен /на плодородието/ дарява фараона с мъжка сила и плодовитост

Това е любимият ми кадър. Има дълбочина

Героите са уморени след дългия, наситен с културно-исторически маршрути ден и вече нищо не е в състояние да ги  впечатли

Вълнуваща смесица от древност, средновековие и настояще






Нетипсут и Калинхотеп, който е с висока температура, след като цял ден се цамбурка в студените басейни и джакузи на корабчето, докато майка му, изпаднала в транс от красивите гледки, съвсем забрави за него!

Долината на царете или на мъртвите, осеяна с над 60 открити до момента гробници. Посетихме няколко от тях, включително и на Тутмус Трети. Докато стигнем до гробницата на Тутанкамон обаче ни сръшиха парите :-( . Освен това е забранено да се снима!!

На фона на храма на Хатшепсут се откроява следната туристическа забележителност - следи от корена на смокиня, посадена от нея преди 3 400 години!

Беше голяма жега, а този местен бастун ми препречи пътя, прикани ме да го снимам, а после ме изнуди да му дам Оne dollar. Почна да ми писва.

Хубаво беше в ресторантчето, миришещо на съмнителни неща !

Оттук Махгуб ни купи дюнери. Добре че не видяхме как и от какво се приготвят... Иначе бяха вкусни.

Карнак- най-гигантският храм на всички времена!

Построен е върху развалините на някогашната столица Тива.

Прословутата "Алея на свинксовете" с овчи глави -символ на слънцето

Един местен, който нищо  не ми поиска. Не можах да повярвам!

Махгуб ни обучава как да различаваме древноегипетските цифри и йероглифи

:-)   :-)  :-)

Его го пак богът Мен. Голям палавник!  Забременил всички жени на Египет, докато мъжете им били на война и за назидание Рамзес наредил да бъде изобразяван с една ръка и един крак.

Хургада  - последна спирка на нашето 8-дневно пътешествие в Египет. Приятен курорт, който може да е навсякъде другаде.

Национализъм, носталгия, или липса на въображение ?

Водата беше гореща като чай в 9 часа сутринта и ледена в 3 следобед. Що за логика??

Калин намери фурми, окапали на пясъка, като нашите джанки или череши

Разходиха ни с тази подводница, за да разгледаме риби и корали. Беше красиво, но очаквах да видя повечко подводни атракции и по-ярки цветове

Последните часове преди да се качим на самолета за  София бяха тъжни и изпълнени с размисъл.









Венета Николова . Пътешествия без край