Sunday, September 28, 2014

Непознатата Странджа



Едва ли ще откриеш по-диво и откъснато от съвременността място. А решиш ли да поемеш по пътищата, които едва се промушват сред гъстата растителност, можеш и да се изгубиш.










Click on image to open Gallery

Ако не ти се четат разяснителните текстове кликни върху снимка, за да ти излезе в галерия!







Защото в Странджа господар е не човекът, а природата. В цялото й великолепие и непокорна красота!
























Познаваме я най-вече заради крайморските й селища. Приморско изпраща с носталгичен залез поредния летен ден


























Малцина обаче се сещат да загърбят морските радости, за да се насочат към вътрешността на планината.























Където го очакват срещи с дивата природа и малки, забравени от цивилизацията селца, като Бродилово, например.




























В миналото Бродилово било нестинарско село. В наши дни обаче нестинарството се е превърнало в туристическа атракция, организирана по предварителна заявка.

























Скитайки се в планината откриваш с невярващи поглед нереално живописни църквчки, подобни на тази  


























Сред странджанските гънки  попадаш на изненадващи находки, като забравени от времето мегалити, оброчища или тайнствени светилища.

























Някои от тях са включени в туристическите пътеводители, но повечето ще трябва сам да откриеш за себе си, прекосявайки гори тилилейски и голи, обгорени от слънцето поляни.






















Стръмна пътека криволичи по планинските чукари край останките на римската крепост Русокастро  от V век, които тънат в буреняци, далеч от туристическото любопитство


















През 1332 година тук се състояла битката на цар Иван- Александър срещу византийците. Това било последната победоносна битка на България преди падането й под турско робство



















Наблизо е пещерата „Рускина дупка”, за която се предполага че е била тракийско светилище от V в. пр.Хр. 














Въпросното дивно местенце, обвеяно с легенди за змейове и похитени девойки, е известно сред местните хора с чудодейните свойства на аязмото си.



















А това е безбрежната гледка,  която се открива от пещерата 





























Наблизо пък се кипри ремонтираната наскоро църква „Св. Георги Победоносец”, където можеш да запалиш свещичка и да се отдадеш на философски размисли. 






















Въобще в Странджа човек лесно се откъсва от битието си на стресиран градски жител, за да се потопи в друго измерение. А тук мистични и неразгадаеми останки от древността те дебнат на всяка крачка.

























Удачен кът за досег с миналото и за медитация по изгрев слънце е мегалитното светилище Бегликташ на не повече на 5-10 км от крайморските ни хотели. 





















Представлява конструкция от каменни блокове. Ако се вгледаш внимателно ще видиш, че са били обработени от човешка ръка, която с учудваща прецизност е изсякла кръгове, вани, стъпала. 
Храмът бил използван без прекъсване в продължение на две хилядолетия, а дейността му е преустановена през V век с разпространението на християнството по нашите земи.












Незнайно как, някои от тези камъни, тежащи десетки тонове, са били преместени и подредени в странни конфигурации с цел да се обособи свещено пространство за боговете. Промъкванете невредим през тесния процеп означава едно - че си праведен човек и боговете те обичат. 
















Изпружена на хилядолетното брачно ложе, авторката на блога  се зарежда с позитивна енергия






















Ама тук определено никой не  си губи времето!


















И още една мегалитна структура разпалва фантазията на скитащия се сред странджанските чукари пътешественик. До нея обаче се стига само пеш или ...













..... с офроуд возило, което буксувайки в калта, те извозва до високите части на планината, докато стомахът ти не стане на компот





















Тъй като това е гранична зона не са изключени и срещи с нелегално преминаващи през браздата бежанци, като тези, които пред очите ни бяха заловени от гранична полиция 
























А всъщност целта на офроуд прехода ни е местността Мишкова нива, където се намира внушителен култов комплекс, използван в древността, като гробница на висш жрец, а после и като светилище на бог Аполон. 


















Въпросната структура е служела за мавзолей на знатен тракийски владетел от V дo III век пр.Хр.  Комплексът е бил използван от средата на второто хилядолетие пр.Хр. до късната античност. 

























Но това, което привлича любителите на необясними явления са близките до комплекса от тази снимка археологическите разкопки в подножието на вр. Градище. Според слухове и легенди, става дума за тайнствената гробница на египетската богиня Бастет. 


















За да отмъсти на научната експедиция, дръзнала да наруши покоите й през 1981 г., богинята на радостта и танците изпратила на част от нейните членове прокоба, а на някои и… смърт. Разбира се и на иманярите, които са човъркали в околността, не им се е разминало. Затова стане ли дума за Бастет и компания местните плахо се озъртат наоколо и отказват да коментират.























Останките от античния град Деултум, преименуван през Средновековието в Девелт впечатляват с мащабите си. В миналото морето е стигало дотук , а градът си имал пристанище, което се намирало на мястото на днешното Мандренско езеро.  

























Градът се е разраснал и се е утвърдил, като един от най-богатите в тази част на Римската империя.  През II век Деултум бил защитен с големи крепостни стени, а жителите му се гордеели с перфектния градоустройствен план и с авангардната си водоснабдителна мрежа. 




















При археологически разкопки е разкрита голяма обществена баня с подово отопление от  І в. която била използвана до края на ІІІ в.






















Но Странджа не е само мистика и история. Планината те грабва с аромата на диворастящи билки, с чуруликането на екзотични птички както и със симпатичните й селца, разпръснати по планинските извивки























Най-известно сред  тях е  село Бръшлян, обявено за архитектурен резерват. Някои от къщите му са на повече от 200 години 





























В миналото селцето се е казвало Сърмашик, което и на турски означава бръшлян























Местна бабка, окичена с божур е подготвила богата развлекателна програма за туристите, включваща пеене, плетене, чепкане на вълна и други отживели, но атрактивни, най-вече за чужденците, местни практики























А какво да кажем за  горите на Странджа? В сенчестите им пазви бълбукат водите на малки и големи реки. Сред тях е река Ропотамо, кръстена на гръцката богиня Ро. 






















В района на Приморско се предлагат разходки с лодки, които отвеждат във вътрешността на резервата "Ропотамо" -дом на безброй редки и застрашени в световен мащаб растителни и животински видове






















Докато се плъзгаш с лодка по гладката повърхност на Ропотамо наблюдаваш костенурки, водни кончета и всевъзможни речни твари, както и необичайна за географските ни ширини  растителност.



















Но най-голямата река в тази част на България е Велека.  Извира в покрайнините на турското село Ахлатлъ, недалеч от българската граница. В района на горното си течение Велека се вие в живописна долина
















А най-колоритната част на Велека е устието й край село Синеморец , където през лятото се предлагат разходки с лодки ,придружени от високосъдържателна беседа за флората и фауната на реката. 

























Приятна изненада е град Малко Търново с невероятно красивите си къщи и църквата си "Св. Успение Богородично"




















Градът се гордее със своите музеи - три исторически и един природонаучен. Това е една от къщите, в които са поместени сбирките на историческия музей .  Облицована е с дебели дъбови дъски в типичен странджански стил  


















Това е другата сграда на историческия музей в Малко Търново



























Етнографският музей на Малко Търново






























Природозащитният център „Пода” край Бурга се води също част от Странджа. По време на миграция тук се отбиват представители на над 250 пернати вида, за да отдъхнат, да похапнат, а и да позират за снимки пред туристите. 


















На сезон тук могат да се преброят над 300 хил. мигриращи щъркели. В околността релаксират и много пеликани, грабливи птици и прочие пернати същества. Езерата край Бургас са нещо, като оазис за техния миграционен път, затова е защитен, като част от европейската мрежа Натура 2000.















Странджа с хилядолетните й светилища и сенчести гори, е оазис не само на птиците и на дивата природа, но и за всеки, който търси покой и път обратно към себе си. Планината те приканва да разгадаеш поне частица от непокорната й красота, обвеяна с тайнство и магия.



Пътешествия без край . Венета Николова

Labels:

2 Comments:

At September 29, 2014 at 12:28 AM , Blogger Unknown said...

Благодарение на неуморимата ми скитачка Нета, опознах още едно прекрасно кътче от татковината! Благодаря ти, чудесен материал!

 
At September 29, 2014 at 7:08 AM , Blogger Unknown said...

А аз чакам да ми гостуваш със статията ти за коптите !!!

 

Post a Comment

Subscribe to Post Comments [Atom]

<< Home

Фотогалерия - ЩЕ БЪДЕТЕ ПРЕХВЪРЛЕНИ КЪМ НОВАТА ВЕРСИЯ НА САЙТА: Непознатата Странджа

Непознатата Странджа



Едва ли ще откриеш по-диво и откъснато от съвременността място. А решиш ли да поемеш по пътищата, които едва се промушват сред гъстата растителност, можеш и да се изгубиш.










Click on image to open Gallery

Ако не ти се четат разяснителните текстове кликни върху снимка, за да ти излезе в галерия!







Защото в Странджа господар е не човекът, а природата. В цялото й великолепие и непокорна красота!
























Познаваме я най-вече заради крайморските й селища. Приморско изпраща с носталгичен залез поредния летен ден


























Малцина обаче се сещат да загърбят морските радости, за да се насочат към вътрешността на планината.























Където го очакват срещи с дивата природа и малки, забравени от цивилизацията селца, като Бродилово, например.




























В миналото Бродилово било нестинарско село. В наши дни обаче нестинарството се е превърнало в туристическа атракция, организирана по предварителна заявка.

























Скитайки се в планината откриваш с невярващи поглед нереално живописни църквчки, подобни на тази  


























Сред странджанските гънки  попадаш на изненадващи находки, като забравени от времето мегалити, оброчища или тайнствени светилища.

























Някои от тях са включени в туристическите пътеводители, но повечето ще трябва сам да откриеш за себе си, прекосявайки гори тилилейски и голи, обгорени от слънцето поляни.






















Стръмна пътека криволичи по планинските чукари край останките на римската крепост Русокастро  от V век, които тънат в буреняци, далеч от туристическото любопитство


















През 1332 година тук се състояла битката на цар Иван- Александър срещу византийците. Това било последната победоносна битка на България преди падането й под турско робство



















Наблизо е пещерата „Рускина дупка”, за която се предполага че е била тракийско светилище от V в. пр.Хр. 














Въпросното дивно местенце, обвеяно с легенди за змейове и похитени девойки, е известно сред местните хора с чудодейните свойства на аязмото си.



















А това е безбрежната гледка,  която се открива от пещерата 





























Наблизо пък се кипри ремонтираната наскоро църква „Св. Георги Победоносец”, където можеш да запалиш свещичка и да се отдадеш на философски размисли. 






















Въобще в Странджа човек лесно се откъсва от битието си на стресиран градски жител, за да се потопи в друго измерение. А тук мистични и неразгадаеми останки от древността те дебнат на всяка крачка.

























Удачен кът за досег с миналото и за медитация по изгрев слънце е мегалитното светилище Бегликташ на не повече на 5-10 км от крайморските ни хотели. 





















Представлява конструкция от каменни блокове. Ако се вгледаш внимателно ще видиш, че са били обработени от човешка ръка, която с учудваща прецизност е изсякла кръгове, вани, стъпала. 
Храмът бил използван без прекъсване в продължение на две хилядолетия, а дейността му е преустановена през V век с разпространението на християнството по нашите земи.












Незнайно как, някои от тези камъни, тежащи десетки тонове, са били преместени и подредени в странни конфигурации с цел да се обособи свещено пространство за боговете. Промъкванете невредим през тесния процеп означава едно - че си праведен човек и боговете те обичат. 
















Изпружена на хилядолетното брачно ложе, авторката на блога  се зарежда с позитивна енергия






















Ама тук определено никой не  си губи времето!


















И още една мегалитна структура разпалва фантазията на скитащия се сред странджанските чукари пътешественик. До нея обаче се стига само пеш или ...













..... с офроуд возило, което буксувайки в калта, те извозва до високите части на планината, докато стомахът ти не стане на компот





















Тъй като това е гранична зона не са изключени и срещи с нелегално преминаващи през браздата бежанци, като тези, които пред очите ни бяха заловени от гранична полиция 
























А всъщност целта на офроуд прехода ни е местността Мишкова нива, където се намира внушителен култов комплекс, използван в древността, като гробница на висш жрец, а после и като светилище на бог Аполон. 


















Въпросната структура е служела за мавзолей на знатен тракийски владетел от V дo III век пр.Хр.  Комплексът е бил използван от средата на второто хилядолетие пр.Хр. до късната античност. 

























Но това, което привлича любителите на необясними явления са близките до комплекса от тази снимка археологическите разкопки в подножието на вр. Градище. Според слухове и легенди, става дума за тайнствената гробница на египетската богиня Бастет. 


















За да отмъсти на научната експедиция, дръзнала да наруши покоите й през 1981 г., богинята на радостта и танците изпратила на част от нейните членове прокоба, а на някои и… смърт. Разбира се и на иманярите, които са човъркали в околността, не им се е разминало. Затова стане ли дума за Бастет и компания местните плахо се озъртат наоколо и отказват да коментират.























Останките от античния град Деултум, преименуван през Средновековието в Девелт впечатляват с мащабите си. В миналото морето е стигало дотук , а градът си имал пристанище, което се намирало на мястото на днешното Мандренско езеро.  

























Градът се е разраснал и се е утвърдил, като един от най-богатите в тази част на Римската империя.  През II век Деултум бил защитен с големи крепостни стени, а жителите му се гордеели с перфектния градоустройствен план и с авангардната си водоснабдителна мрежа. 




















При археологически разкопки е разкрита голяма обществена баня с подово отопление от  І в. която била използвана до края на ІІІ в.






















Но Странджа не е само мистика и история. Планината те грабва с аромата на диворастящи билки, с чуруликането на екзотични птички както и със симпатичните й селца, разпръснати по планинските извивки























Най-известно сред  тях е  село Бръшлян, обявено за архитектурен резерват. Някои от къщите му са на повече от 200 години 





























В миналото селцето се е казвало Сърмашик, което и на турски означава бръшлян























Местна бабка, окичена с божур е подготвила богата развлекателна програма за туристите, включваща пеене, плетене, чепкане на вълна и други отживели, но атрактивни, най-вече за чужденците, местни практики























А какво да кажем за  горите на Странджа? В сенчестите им пазви бълбукат водите на малки и големи реки. Сред тях е река Ропотамо, кръстена на гръцката богиня Ро. 






















В района на Приморско се предлагат разходки с лодки, които отвеждат във вътрешността на резервата "Ропотамо" -дом на безброй редки и застрашени в световен мащаб растителни и животински видове






















Докато се плъзгаш с лодка по гладката повърхност на Ропотамо наблюдаваш костенурки, водни кончета и всевъзможни речни твари, както и необичайна за географските ни ширини  растителност.



















Но най-голямата река в тази част на България е Велека.  Извира в покрайнините на турското село Ахлатлъ, недалеч от българската граница. В района на горното си течение Велека се вие в живописна долина
















А най-колоритната част на Велека е устието й край село Синеморец , където през лятото се предлагат разходки с лодки ,придружени от високосъдържателна беседа за флората и фауната на реката. 

























Приятна изненада е град Малко Търново с невероятно красивите си къщи и църквата си "Св. Успение Богородично"




















Градът се гордее със своите музеи - три исторически и един природонаучен. Това е една от къщите, в които са поместени сбирките на историческия музей .  Облицована е с дебели дъбови дъски в типичен странджански стил  


















Това е другата сграда на историческия музей в Малко Търново



























Етнографският музей на Малко Търново






























Природозащитният център „Пода” край Бурга се води също част от Странджа. По време на миграция тук се отбиват представители на над 250 пернати вида, за да отдъхнат, да похапнат, а и да позират за снимки пред туристите. 


















На сезон тук могат да се преброят над 300 хил. мигриращи щъркели. В околността релаксират и много пеликани, грабливи птици и прочие пернати същества. Езерата край Бургас са нещо, като оазис за техния миграционен път, затова е защитен, като част от европейската мрежа Натура 2000.















Странджа с хилядолетните й светилища и сенчести гори, е оазис не само на птиците и на дивата природа, но и за всеки, който търси покой и път обратно към себе си. Планината те приканва да разгадаеш поне частица от непокорната й красота, обвеяна с тайнство и магия.



Пътешествия без край . Венета Николова

Labels: