Кападокия на древните християни, дервишите и ...балоните

Кападокия не спира да удивлява с извънземните си пейзажи, изваяни от природата и от неуморната човешката ръка, способна да приспособи за живот и най-недружелюбната среда. Попаднеш ли тук, ще се питаш на всяка крачка „Къде съм? Това планетата Земя ли е?”. А погледът ти ще шари във всички посоки, неспособен да обхване цялата тази какафония от скални образувания, минарета на джамии, сергии за сувенири и неотменните, реещи се в небето балони.  

Click on image to open Gallery

Какво знаех за Кападокия, преди импулсивно да си направя резервация за екскурзия в случайна туристическа агенция и да се отправя в сърцето на Анадола ? Ами признавам, че почти нищо. Това бе причината да потърся, макар и за кратко, убежище от софийското си битие именно в този удивителен, пропит с хилядолетна история кът, отстоящ на 1600 км. от апартамена ми в кв. Изток.  

Когато автобусът навлезе в малкото градче Гюреме посред нощ, всички ахнахме от почуда. Целият град, барабар със стърчащите навред скални образувания, беше феерично осветен и приличаше на илюстрация от "1001 нощ". А това е хотелът ни. Не е зле, нали?

Подобно на повечето къщи и хотели тук и нашият беше издълбан в меката скала, т.нар. туфа. Обясниха ни, че българските групи отсядат в други населени места в обикновени хотели, тъй като в историческото градче Гюреме е доста скъпо. Нощувката вървяла между 500 и 1000 евро.

Нашата агенция обаче ( "Бизнес консулт БM" ) имала стабилни многогодишни връзки с местни хотелиери, които им сваляли цените, така че ни излезе на аванта ! В стаята ни имаше подобие на икона на Св. Георги. Предполага се, че светецът мъченик се е родил по тези земи. Затова е изобразяван под път и над път,  превръщайки се в една от местните туристически аракции.

Колко е хубаво да се събудиш в далечен, непознат град, да излезеш на терасата и пред теб да се разкрие подобна екзотична гледка!!! Апропо, Гюреме означава "Никой да не ни види". В продължение на столетия хората по тези краища са се криели в скалите, подгонени от религиозните си врагове, както и от суровите метеорологични условия.

Още от София се бях зарекла да направя супер артистични снимки с традиционните местни балони, затова станах по-рано, за да ги заснема. Оказа се обаче, че съм закъсняла. Полетите, организирани за туристи са на изгрев слънце. Тогава небето над Кападокия се изпълва с десетки многоцветни топки. Успях да уловя случайно мъдрещ се  на хоризонта балон.

Я виж ти, полегнал динозавър е на път да налапа последния закъснял балон, заедно с нищо неподозиращите туристи, всеки от които е платил по 150 евро за удоволствието да бъде разхождан в продължение на час над долината, като за целта е станал в 5 часа сутринта на минус 8 градуса. Лично аз, със своята акрофобия за миг не им завиждам ! 

Местен елитен хотел, издълбан в скалата, предлагащ на богатите туристи, предимно японци, китайци и американци, всички екстри и удобства насред анадолската пустош. 

Гюреме си има и рекичка, която рядко тече, но затова пък хорицата са си обособили зелена площ около нея, която се откроява насред каменистия пейзаж, осеян с изсъхнали храсталаци.

Една от емлбемите на Кападокия е изобразяваното навред по пощенски картички и сувенири старинно селце Ючхисар, разпръснато в подножието на гигантска скала, която отдалеч прилича на средновековна крепост.

Не, това не ти е Африка. Камилите тук не са разпространено транспортно средство, а се използват за туристически цели, както навремето на Златните пясъци. Тази конкретно беше доста депресирана или упоена, а може би препарирана? Клетата животинка не помръдна през цялото време !!

Тази част на Анадола е най-бедната в цяла Турция, която иначе просперира в качеството си на една от водещите икономически сили в света. Част от тукашното население обаче, определено мизерства и се чуди как да изкара по някоя лира от стиснатите европейски и американски туристи.

Кападокия е древна земя, населявана някога от от хети, римляни, християни, мюсюлмани и пр. Ранните християни се установяват тук още през 2-3 век . Именно те започват да дълбаят прословутите подземни градове и църкви в местната мека скала /или туфа./ Там те са се крили от гоненията на римляните. По-късно по тези земи се заселват още християни , а след тях пристигат мюсюлманите, които пък се настаняват в туфестите шапки, осигуряващи чудесни условия за живот.

Някои от тези шапки били обитавани до 50-те години на миналия век, други са превърнати в елитни хотели. А пък тази тук е обособена като музей. Домакинята обаче не се зарадва особено на натрапчивия ми обектив.

Тази анадолска писана не ме удостои с никакво внимание !

Вътре е много уютно. Хората са си издълбали и ниши за посудата. Лошото е ,че в даден момент скалата започвала да се рони и обитателите на тези приказни жилища са принудени да ги напуснат и да се заселят в някоя далеч по-мизерна скална дупка.

Затова пък въпросната туфа, е чудесен изолатор, тъй като е шуплест и супер лек. Лете, когато живакът скача до 45 градуса, ти осигурява  прохлада, а зиме предпазва обитателите си от кучешкия анадолски студ. 

Тази вулканична скала на практика наподобява познатите ни тухли итонг -  тя е лека, шуплеста и ергономична. Въросът е, че в редките случаи когато завали дъжд, може да пропускне вода. Затова често таваните в хотелите им са покрити с пластмасови плоскости. 

Явно скалните хора нямат никакво намерение да се лишават от удобствата на съвремения технологичен век. А и как иначе ще проследяват с трепет и вълнение речите на любимия им Ердоган??

Бедността навсякъде си прилича. За жалост този кадър може да е от всяка точка на света.

Но не и този! Неповторимите шапки на Кападокия, надупчени, префасонирани за нуждите на техните обитатели на фона на типичните местни сувенири - радост за окото ми.

Следващата спирка на пътешествието ни по стъпките на ранните християни е един от многото тукашни подземни градове. Казват, че са над 3 хиляди. Някои от тях са по на 10-12 етажа надолу в земята. Имали са си кухненски помещения, винарни, трапезарии, църкви, затвори, водоеми, включително и училища. А всеки отделен град е свързан с останалите, чрез гъста мрежа от тунели. 

Някога са били населявани от десетки хиляди жители и са приличали на огромни подземни метрополии /или мравуняци/. Днес тези мъртви градове тънат в мрак, забвение и тишина. Понякога се посещават от туристи. Въпросният подземен град обаче още не е добре разработен за посещения и е без осветление, за разлика от други подобни обекти.

Затова пък нашият водач,  който приличаше на пещерен човек ни разказа на чудесен английски език как обичал с дни да се скита сам сред тунелите, които се вият на стотици километри под земята. 

Понеже тук свинското не е на почит, хората гледат да разнообразят менюто с нещо пернато и кудкудякащо. Жителите на това градче произвеждат вкусен домашен био локум, който е много различен на вкус от купешкия.

Един от трите тукашни вулкана, виновни за фантастичните природни образувания на Кападокия. Предполага се, че когато изригнали с гигантска мощ преди милиони години, тази част на Анадола е била дъно на море. Така се е образувала и въпросната мека шуплеста скала, не без помощта на слънцето и вятъра, разбира се !!! Къде без тях!

Време за обяд. Хапнахме на теферич край една пресъхнала рекичка в долината Соанлъ или в превод "Лучената долина", защото отглеждали много лук, който слава богу, не присъстваше в менюто ни. На почит в тази част на Турция са зеленчуковите ястия и най-вече граховата супа, която до края на пътуването ми втръсна.

Жените тук произвеждат т.нар. лучени кукли /но не от лук/ които се опитват всячески да пробутат на туристите, за да оцелеят някак си. На човек му става жал за тях. Тази лучена леля ме убеди да й купя куклата за 5 лири на развален италиански. Явно е била гастарбайтерка на Запад. 

Долината Саонлъ е известна със скалните църкви от 9 до 11 век и със подземните си складове, в които се съхраняват тонове картофи

Това е църквата "Св. Георги", цялата покрита с уникални стенописи. Както е видимо обаче, очите на светците са избодени с шишове по повеля на Исляма. Съвременните вандали пък не са се посвенили да ги донадраскат и чегъртат както им хрумне. Впрочем никъде в Кападокия не видях и един реставриран християнски храм. Всички са в това състояние.

 Т.нар. Куполна църква . Интересното е, че куполът й е издялан по подобие на традиционните църкви, т.е. освен отвътре, човешката ръка бая се е потрудила и отвън -  нещо нетипично за тази част на Анадола. Отстрани ми прилича на проядено от червеи швейцарско сирене...

В течение на вековете монаси и отшелници надничали през този процеп на църквата и съзерцавали пустеещите отсрещни скали в търсене на уединение с Бога . 

Лично аз не мога да приема равнодушно плачевното състояние на тези църкви . За мен това не са само атрактивни културно-исторически забележителности, това са християнски храмове, макар и изоставени на произвола на природните стихии и на човешката религиозна нетолерантност. Но явно само на мен ми прави впечатление. Никой от групата не изрази възмущение. Може пък да не съм права ???

Обитателите на тези доскорошни жилища още скитат по тези места, все така бедни и безпътни и сякаш не искат да се разделят с миналото си.

Бедността и мизерията тук са впрегнати в печеливша туристическа индустрия. В разгара на активния сезон /от април до септември/, тук бъка от чужденци , които щракат с апаратите, цъкат с език и доволно потриват ръце, че не са раждани в Анадола.

Местен мотел приканва пренаситения от впечатление пътник да отдъхне на чашка черен чай, а ако е тотално грохнал защо не и да пренощува във въпросните къщички. Кой знае, сигурно отвътре са супер луксозни и нощувката струва цяло състояние ?

След като си пребродил надлъж и шир долини и паланки е добре да се подкрепиш със супервитаминозен фреш от нар или портокал.  Предлага се на всяка крачка и е доста освежителен

Спряхме замалко и в гръцкото село Мустафапаша. Някога то изцяло е било обитавано от гърци. Всъщност целият район е бил с преобладаващо гръцко население. През 20-те години на миналия век обаче Кемал Ататюрк ги прогонва в Гърция. А  тези които отказали да напуснат били избити. Става дума за около 15-на хиляди души сред които и жени и деца! Нищо работа!

Анадола  е родината на танцуващите дервиши, а техен кумир и гуру е небезизвестният Мевляна Джелаледин Руми, който се е подвизавал през 13 – век.  Руми е един от най-четените суфийски поети в света, а поезията и философията му надскачат време, пространство, религии и култури. Наричат суфите или дервишите мистиците на Исляма. Те изповядват една от най-либералните форми на това напоследък доста отдалечаващо се от постулатите на корана вероизповедание /пардон/. Снимката е от Музея на  восъчните фигури е в гр. Ескишехир, който беше включен в 6-дневното ни анадолско пътешествие.

 

В малко селище край Гюреме ни заведоха на дервишко шоу изпълнявано не от артисти-шарлатани, както навред из цяла Турция, а от истински набожни суфита. Тези святи хора обаче не се притесняват да изпадат в религиозен транс в присъствието на туристите срещу прилично заплащане. Нали челяд трябва да отглеждат. ! 

От суфизма и най-вече от поезията на Мевлиана Руми били впечатлени видни западноевропейски интелектуалци, като Шекспир и Андерсен. Суфите казват: „ Истинското себепознание се състои в познаването на следните неща:

Какво си ти в себе си и откъде си се появил?

Къде отиваш и с каква цел се мотаеш наоколо?

В какво се състоят истинското ти щастие и нещастие?” Ама чакай малко,  тези въпроси си ги задавам и аз ! 

 

Всеки уважаващ себе си мюсюлманин копнее да се срещне очи в очи с Бога след кончината си. Да, но не! Суфите не са съгласни да чакат смъртта, те искат да се слеят с Всевишния на момента, тук, на Земята. За целта живеят като аскети и изпълняват този свой толкова фееричен танц, наречен сема. Докато го гледах, за пръв път през живота си изпаднах в странно състояние. Още на 3-та секунда започнаха да ми се затварят клепачите и да се килвам встрани. Впоследствие се оказа, че голяма част от публиката изпитала същото. Разсъждавайки стигнахме до извода че може би сме изпаднали в състояние на масова хипноза. Но не от друго, а от въртящите им се роби, които изписваха във въздуха монотонни вълнисти движения.

В края на представлението Меги /собственичката на туристическата агенция/ убеди двама от тях да останат, за да си поговорим и да ги разпитаме за туй, онуй. Имало и жени дервишки, но те си изпълнявали танците само сред себеподобни от женски пол, че като се въртели им се виждали ... кюлотите. Единият, по-високият вляво, беше по-словоохотлив. Когато не медитирал и не се въртял около остта си, работел като счетоводител. Харесаха ми, благи и спокойни хора. 

След представлението можеш да си купиш стилизирана рисунка на дервиш за 10 лири. Вече  се  бях снабдила с достатъчно дервишки сувенири, стига толкова ! Но бих се запознала по-подробно с философията на суфите. Тези симпатяги ми разпалиха фантазията !!

На следващата сутрин, точно в 5 часа, скачам от леглото още с първия пронизителен вой на имама от близкото минаре  /обясниха ни, че това е запис и се задейства по електронен път/ . Твърдо съм решила този път да не изпусна балоните и най-сетне да ги уловя с фотоапарата си.  Посрещна ме следната гледка. Избирам я за кадър, на фона на който ще се понесат хиляди многоцветни, малки и големи балони. Доста ефектно, нали?

Балоните обаче отпрашиха в диаметрално противоположна посока, като миниатюрни насекоми на фона на някакви скапани строежи.  Ало, елате насам, затова ли кибичих един час на минус 4 градуса ??? 

 За утеха заснех следния кадър, но той не успя да компенсира разочарованието ми!!!

На път за открития музей на Гюреме обаче хванахме втора летателна смяна, която е след 8 часа сутринта.  Бързо щрак, щрак  през замърсения прозорец на автобуса в движение.

Всички от групата, които летяха с балон бяха във възторг от преживяването и заявиха, че си струва всеки цент от 150-те евро на калпак.

Музеят на открито Гюреме е уникален комплекс от скални църкви и параклиси. Казват че са 365 на брой колкото са и дните в годината. А тези малки дупчици, издълбани в скалните ниши навред из цяла Кападокия, са всъщност гълъбарници. Някога отглеждали гълъбите както се гледат крави или овце, за домашни нужди. Използвали акото им 1. за бои, с които изографисвали църквите си,  2. за да наторяват с него насажденията си, 3. а самите гълъби  кръстосвали надлъж и шир небесата над Кападокия в ролята на пощальони. Затова никой не ги ядял !!

Една от многото църкви, в които обаче е категорично забранено да се снима. Някои от тях са покрити с великолепни изображения на светци, други - с интересни раннохристиянски символи, които лично аз за пръв път видях. 

И една тайна снимка на някогашен олтар. На мен ли ще забранявате да снимам, бе !  На мен ли !?!

Това пък било трапезарията. Тук монаси похапвали грахова супа и пийвали кисело вино от местните анемични лозя.

Поредната изтощена от глад животинка чака някой дебел американски турист да я яхне

Тези скални силуети са свързани с легенда за влюбена двойка /мюсюлманка и християнин/ и освирепели родители, които ги гонят, за да ги заловят и накажат. Девойката, първата вляво, е бременна, а между нея и баща й се белее върхът на вулкан.

Местните са луди на тема енерговъзобновяеми източници. Този градски часовник се задвижва чрез собствен слънчев панел. 

Някогашните скални жилища и ниши сега се използват за гаражи и ... подземни паркинги ??  

Заведоха ни да дегустираме прословутото им вино, с което толкова се гордеят. Самите им лозя представляват болнави на вид стръкчета, подаващи се плахо от каменистата почва. Въпросното вино, отглеждано с "кръв и пот" обаче е тежко и кисело. Но на някои се харесва!!

Затова пък са царе на сушените плодове и зеленчуци! Това лилавото би трябвало да са патладжани /с които правят националното си ястие Имам баялдъ/. От Кападокия си купих фантастични сушени кайсии, но не такива светлооранжеви и наблъскани с консерванти и пр., а сухи, сбръчкани, неприветливи на вид, но натурални, ароматни и мн. вкусни.

Някои от скалните им образувания наподобяват фигури на хора и животни, като прословутата скална камила недалеч от Гюреме.

Всъщност долините на Кападокия не са толкова стерилни, колкото може да се очаква. Тук растат овощни градини, а есенно време, докато се скитат сред скалните фигури, туристите берат круши и ябълки ...

Поредните скални гъбки или къщички, а пък някои ги оприличават на  нещо друго.... 

В гр. Аванос ни показаха предприятие за производство на керамични изделия, тъй като районът е известен в красивите си грънци, изпъстрени с ярки цветове.

Тук се изработват и традиционните им  керамични "стомни" за вино. Домакинът промушва ръката си в дупката, така че да закрепи съда на рамото си и докато налива на госта местното кисело вино, прави дълбок поклон в знак на почит и уважение (две в едно). В Ориента гостът е поставен на пиедестал. 

 Кападокия означава "Земя на хубавите коне". Тези тузари видимо се кефят, яхнали волните си вихрогони. Наред с летенето с балон, това било най-скъпата туристическа атракция в района. 

С кемпери в Кападокия. Знаят хората как да живеят и да си харчат парите!

Потегляме на 4-часов пешеходен тур в околностите на Гюреме, осеяни с шапки, гъбки, къщички и прочие радости за окото и обектива на ненаситните за екзотика фотографки...

Поредното издълбано църкве , покрито с неразгадаеми раннохристиянски символи, прикова вниманието ни

На всяка крачка те дебнат странни, навяващи неприлични асоциации природни формирования на фона на неотменните изсечени в скалите гълъбарници. Само че къде са гълъбите?

Нашата сърцата и сладкодумна предводителка Меги ни поведе през  три долини в десета

За мен това беше най-хубавата част от цялото пътуване. Чудех се кое по-напред да правя:  да гледам, да щракам с фотото, да дишам, да охкам или да ахкам от възторг...

Затова най-добре да спра за малко и да оставя драгият гост на блога сам да прецени за себе си що за красоти неземни е изваяла Майката природа  кажи - речи на един хвърлей от родна БГ.  

В течение на хилядолетия човекът се е борел с природните стихии, ваял е камъка,  променял е околната среда, за да може екип от Холвууд да дойде тук , на място и да заснеме 4-та серия на "Междузвездни войни". 

На баир лозе да отглеждаш! Не е лесна работа, а и струва ли си впредвид крайния резултат?

Заповядайте в моето имение! :-)

Бяхме изумени от мащабите на тази катедрала, издълбана в скалата с масивни римски колони и арки. Великолепна е! 

Между скалните образувания има трасирани специални пешеходни маршрути с различна дължина и степен на натовареност. Българските туристически групи, които посещават района обаче рядко се движат по тях, тъй като отсядат за кратко.

Най-сетне! В далечината съзирам бара от "Междузвездни войни". Посрещат ни обаче не джедаи, а местни хора, превърнали издълбаното в подножието на скална църква помещение в нещо като планинска хижа. 

Ето я и църквата, съдържаща фантастични фрески, както и масивен издълбан на тавана кръст

Ако попиташ местните защо не реставрират вандализираните стенописи получаваш четири  различни отговора:   1. Така било по-автентично, защото в този си вид фреските отразявали реалното наслагване на различни епохи  2. Как да ги реставрират като не знели как са изглеждали преди да бъдат избодени с шишове 3. Няма пари и 4. ЮНЕСКО да плати.

От озарените лица на туристите е видимо, че са доволни от планинския излет и са готови още дълги часове да се щурат по стръмни сипеи и криволичещи край скални гъбки пътечки.

И докато се скитахме от долина на долина стигнахме до съседното на Гюреме село, което пък би могло да е идеален декор за филми, като "The day after tomorrow",  "The road" и други продукции за постядренната епоха  

Случайно оцелеляла от  апокалипсиса групичка обикаля околностите в търсене на запаси, с които да преживее някак си.  

Предприемчиви бизнесмени пък са изградили в непосредствена близост елитен скален хотел за хора-мазохисти, желаещи да се подготвят отсега за края на света.

Но защо да чакаме края на света! Това би могло да е кадър и от ... кв. "Обеля". Въпросната сграда била изоставена от нещастните си обитатели чак към края на миналия век, а някои наши сънародници още живеят в подобни съборетини. 

Последният ден преди да отпътуваме от Гюреме бе благодатен за снимки. 

Някои от тези шапки и до днес се използват като хладилни складове за храни. Въпросът е, че в даден момент започват да се ронят и рушат.  Иначе могат да бъдат благоустроени в интересни хотели. Гостите им обаче се притеснявали, че нямат коридор или някакво преходно помещение и отвън направо влизали в спалнята. Това ли им било проблемът !

Меги ни изненада, като ни заведе в ателието на една местна художничка, която практикува старо изкуство, разпространено в Персия и донесено по тези земи през 16 век.  Нарича се ебру и представлява рисуване върху вода. Художникът никога не знае каква картина ще се получи, затова всяко изображение е уникално. Изрисуваната водна плоскост се покрива внимателно с лист хартия или пък с копринен плат, върху които рисунката се отпечатва. Така се получават фантастични копринени шалове или картини.

Дойде време да се разделим с Кападокия от специално обособения за целта панорамен кът, надвесен над ширналите се до хоризонта туфести планини

От прозореца на автобуса се сбогувам със "Страната на красивите коне" и си обещавам, че все някога отново ще се завърна тук, за да се будя сутрин в пет от електрония глас на имама, да гоня реещи се в небето балони и да се гмуркам до насита в дълбините на безбрежното скално море на Анадола. 

Венета Николова . Пътешествия без край