Ostia Antica – изоставеното пристанище на древен Рим

По блясък не отстъпва с нищо на легендарните градове Помпей и Херкулан. За разлика от тях обаче е бил унищожен не от вулканично изригване, а от друго природно бедствие – пресушаване на р. Тибър. Освен това отстои само на 20-на км. от вечния град и на половин час път с влакче или с автомобил от него. 

Click on image to open Gallery

Ако не ти се четат разяснителните текстове кликни върху снимка, за да ти излезе в галерия!

Остия Антика  възниква около 450 г. пр. Хр край устието на р. Тибър, който се влива в Тиренско море

 В наши дни обаче морето се е отдръпнало и останките от някогашния град вече се намират на 3 км. от бреговата ивица.

Остия всъщност бил първата римска колония, главна военноморска база на Империята и единственото пристанище близо до Рим, на което акостирали натоварените със стоки кораби.

 От него към вечния град потегляли месо, зърно, масло и вино с които се изхранвало едномилионното населението на столицата.

В течение на времето Остия Антика стихийно се разраства и властите решават да издигнат защитна крепостна стена, която да осигури спокойствие на населението, съставено предимно от занаятчии, собственици на кораби, моряци, военни, търговци, чиновници и пр.

В мир и разбирателство тук съжителствали представители на различни вероизповедания. Пример за това са откритите храмове на римски богове, синагога, християнска базилика, както и на цели 18 митрариума /храмове посветени на персийския бог Митра/

Местонахождението на пристанището на Остия Антика бе открито едва през 2012 г. А иначе първите разкопки в района започнали  през 19 век .

Пред невярващите погледи на археолозите изплували изящни мозайки, градски бани със сложна водоснабдителна система, бакалии, некропол.

Човек може с часове да се скита из улиците на призрачния град и да се диви на хилядолетните сгради, които не са изгубили нищо от някогашната си осанка.

Театърът на Остия Антика побира до 3500 
зрители. В наши дни тук се изнасят концерти и различни представления щото да радват 
ненаситния на атракции турист.

Жителите на Остия Антика обичали удобствата и притежавали невероятен усет за елегантност и красота. 

Оказва се, че не са били много по-различни от съвременния човек.

Тази таверна разполага с типичния бар плот на който римляните обичали да се облягат, докато си пийват руйно винце и бистрят политиката. 

Подобна декоративна, разпалваща кулинарната фантазия на изгладнелия клиент картина, можем да видим и в нашите ресторанти, механи и кухни. 

Главната улица се наричала Декуманус Максимус, а дължината й е близо 2 км. По нея още има следи от коловози, образувани от каруците с които били пренасяни стоките от пристанището към столицата.

Характерните римски пинии бдят, като стражи над древния град и радват окото, осигурявайки на туристите така желаната прохлада. 

Хубавото е, че тук няма да видиш сергии за сувенири, снек барове, ресторанти и други залъгалки на масовия туризъм.

В периода на най-големия си разцвет Остия Антика наброявал около 50 хиляди жители. 

Когато, подобно на съвременните градове,  така набъбнал, че едва побирал жителите си, започнало масово строителство на многоетажни сгради или т.нар. insulae.

Те не се отличават особено от съвременните ни жилищни блокове с изключение на това, че нямат асансьори и течаща вода.  Заможните граждани се ширели в шестстайни апартаменти на площ до  170 кв.м.

 Но колкото по-висок етаж обитавали  гражданите, толкова по тъмни, ниски и малки били апартаментите им .

 Така че навремето богаташите се разполагали на партера, а простолюдието – в тесни боксониери по високите етажи, или по-близо до звездите.

Градът е можел още дълго да просперира, ако 
Тибър не беше проявил капризния си италиански характер. Речното му корито често се затлачвало с пясъчни наноси и тиня, които трябвало да бъдат почистени, а това коствало на корумпираната градска управа значителни разходи и усилия.

С течение на времето реката започнала да се пресушава , така че корабоплаването и излазът на Средиземно море станали невъзможни.

 Жителите на Остия Антика били принудени да го напуснат и да си търсят късмета другаде.Така от процъфтяващия пристанищен град останали само избледнели легенди за някогашния му възход и падение.

А иначе съвременното градче Остия не се отличава с нищо от останалите населени места в областта Лацио. С тази разлика, че през летните уикенди тук се стича половината Рим , тъй като това е най-близкият плаж за столчани.

Но тук всички крайбрежни зони са заградени. За  удоволствието да се гмурне сред вълните наТиренско море се плаща  солена такса. 

Преди да потегля обратно към Рим отправям
копнеещ поглед към оградената морска синева, която подканващо ми намигва в далечината. 
Но мислите ми се връщат обратно към Остия Антика - едно приказно късче от вечността, което си спечели завинаги местенце в сърцето ми. 

Пътешествия без край . Венета Николова