Приключение в Сахара

Да се скиташ сред необозримите пространства на Сахара, да зарееш поглед в далечината, там където пясъкът и небето се сливат в миг на безвремие и да усетиш полъха на вечността. В тунизийската си част, най-голямата гореща пустиня на планетата те предизвиква да прекосиш безмълвния й океан, протегнат към безкрая и да опознаеш … себе си.

                            
                              Click on image to open Gallery

И още едно приказно пътешествие в Сахара, но в египетската й част виж Тук:

Съзерцанието и философските разсъждения насред пясъчните ширини  на Сахара обаче вървят ръка за ръка с приятните емоции и приключенията. Тунис е много добре уредена туристическа страна с чудесни традиции, от които ние българите, бихме могли да почерпим опит. А тунизийците  са идеалните аниматори, организатори и екскурзоводи, които не те оставят и за миг да бездействаш с идеята алъш веришът да върви и да капят бакшишите. Ако искаш да кривнеш от утъпканите туристически пътеки , за да се гмурнеш в дълбините на тази уникална култура и да опознаеш истинското лице на арабския свят, е по-добре сам да си организираш пътуването, на автостоп например. 

А дали подобно начинание не е малко рисковано в тези размирни времена е въпрос на лична преценка. Ние избрахме стандартния, но по-сигурен вариант – организираната от бг туроператор екскурзия.  И останахме доволни.

Потеглихме в една ранна октомврийска утрин от старинния крайбрежен гр. Сус, където бяхме отседнали  и след дълго пътуване се озовахме в симпатичен оазис пред входа на Музея на палмата

Почерпиха ни със сладко от фурми в комбинация с лимонени или портокалови кори

Къносването е хилядолетна традиция по тези земи. Съжалих, че не си направих временна татуировка с къна в традиционни тунизийски мотиви. 

Разходка с каручка из оазиса. Някои от тези кончета бяха доста измършавели

А вонята на застояла вода,  която се носи от реките и локвите им е неописуема. В Тунис навсякъде мирише на тиня и на изгнило, но се свиква нали е Африка! А понякога надделява аромат на жасмин и други екзотични растения

Цивилизацията с всичките й джаджи удобно  се е настанила и в най-отдалечения сахарски оазис. Всяко от тези пустинни деца, освен че владее компютърните технологии, говори на приличен френски. 

Стигнахме до  малка палмова плантация с над 120 годишни дръвчета. Е това се казва екзотика !

Каква живителна сянка насред нажежените пясъци. Това да не е райската градина?

Атракционният пакет включваше и демонстрация на катерене на палма и събиране на фурми. Слизането не е по ствола на дървото а по самите „листа“. За всяко нещо вадехме по един динар бакшиш

Плантацията си има и туристическа ферма. Камила пие кола. Дай един динар

Милото бебче на мама и татко. Та то е едва на един ден!

Един отровен гущер разбуни духовете в туристическата ни група

Пясъчна риба – изчезва под пясъка и дим да я няма!

Аниматорът беше много артистичен. След като ни заплаши със змии и отровни скорпиони, ми метна тези два саламандъра, които си впиха ноктенцата в кожата ми и не искаха да ме пуснат. 

Най-дългоочакваният момент настъпи . Потегляме на сафари с високопроходими возила. 

Средната скорост с която се движим е 80-100 км. , като в програмата са предвидени лупинги и спускания от 70 -80 градуса наклон по дюните, съпроводени с ужасени писъци и молби да намалят скоростта. 

Придвижваме се по трасето на ралито Париж-Дакар, прославило се най-вече с инцидентите и нещастните случаи

Пясъчният Еверест зове ненаситния за гледки турист. Хайде след тълпата и ний да снимаме!

Спряхме на един check point в пустинята. За разлика от египтяните например, тунизийците са по-сдържани и мрачни хора. Освен това се обиждат, когато им кажеш,че са араби. Обикновено отговорът е "Какви араби, ние сме европейци!"

Тунизийската част на Сахара е истинска снимачна площадка. Тук са заснети цяла поредица холивудски продукции, сред които "Индиана Джоунс-похитителите на изчезналия кивот" и любимия ми "Английския пациент"

А това познато ли ви е?

Ами да, точно така! Това е звездното градче от култовата продукция Star wars, което за жалост тъне в разруха. В момента се обсъждат начини за набиране на средства с които да бъде възстановено.

Незнайно защо отвътре някои от къщичките са изградени с тези подобия на кошери от които всеки момент ще изскочат извънземни оси

А тези симпатични съоръжения са всъщност от дърво

На връщане ни пресрещна стадо диви камили. Поради неизвестни фотографски причини водачът е без глава

Нощувахме в много приятно хотелче в оазиса Touseur, който е толкова популярен сред туристите, че си има летище. Калин е гроги.

С болка и недоумение детето установи, че майка му отново се е проявила, като е забравила банския му. Вместо това бе напълнила куфарите с дебели якета и шалове, защото чела някъде, че нощем температурите в пустинята падат до минус 10. 

 Наложи му се да се утеши с една  фурма

На следващата сутрин потеглихме към 3 и половина за да посрещнем изгрева край соленото езеро на около 150 км от размирния Алжир

Шот ел-Джерид - така се казва второто по големина солено езеро в Сахара след Чад. Дълго е 120 км. и е широко около 60 км.Част от него се простира в централен Тунис и стига до бреговете на Средиземно море.

Може би така ще изглежда земята след глобалната промяна на климата?

Соленият слой, покриващ езерото може да издържи тежестта на автомобил, но може и да се срине под краката ти и тутакси да потънеш на дъното на мрачния пустинен търбух.  

Недалеч от езерото е обособен специален наблюдателен пункт за посрещане на изгрева с изваяни от ветровете пясъчни образувания. 

Навсякъде в по-туристическите части на пустинята са опнати следните възстановки на шатри щото да радват туристите

Ето я и огнената топка! Ще има да ни пърли цял ден. Кадърът не е лош, като се изключат кабелите на фона, напомнящи за настъпващата и тук цивилизация.

Който казва пустиня, казва и камили. Какво е Сахара без нейните камили и какви туристи щяхме да сме ако не се бяхме записали за най-популярната местна атракция – разходка с камила в пясъка. Продължи час и половина, но ми се стори цяла вечност.

Както подобава организаторите на експедицията въдворяват строг ред и финансова дисциплина.

Не съм предполагала,че е толкова неудобно да яздиш това гърбаво създание! Моето беше безобразно нервно и зло. Не спря да подскача и да хапе околните животни. Истинско чудо, че не ме метна на земята и не ми счупи гръбнака! 

Някои хора обаче случиха на по-кротки създания, благодарение на което успяха да направят нелоши снимки

Като тази, например.

Камиларите са пекани аниматори. Грижат се за животинките, забавляват те и те снимат. И всичко за един динар бакшиш. 

По принцип тунизийците не обичат да ги снимат, но този се оказа истинска находка.

Малкият принц си потърси приятел в пустинята, но никой не му обърна внимание.

Когато не ги яздиш излъчват мъдрост и достолепие!

Голям бизнес пада. Камили, делтапланери, бугита – всички ресурси са впрегнати в туризма

Пустинята, подобно на България, се обезлюдява. Често минавахме покрай изоставени селища ghost towns. Тъжна гледка.

Казаха ни, че това село било опустошено от… наводнение. Чудовищен порой изневиделица се изсипал от небето и унищожил всичко наоколо. Не знам дали това е истина, но ми харесва библейското послание..

И насред пустошта се е пръкнал този 5-звезден хотел възстановка на берберска къща

А това вече е автентична берберска къща. Живеят под земята, за да им е прохладно и сенчесто. Забележете обаче спътниковата антена

Имат си ток, вода и телевизия. Както и автомобил паркиран в пясъка. Какво повече му трябва на човек!

Това е Matmata  - едно от най-древните населени места в района

Берберите са най-древното население в Сахара. Някои от тях са със сини очи  и руси коси

Никой не знае откъде са дошли. Някои казват, че това са варварски племена, нахлули от Север

Рибката изобразена, на балдахина на леглото е мюсюлмански символ за благополучие и се среща в повечето пустинни къщи

А нашата екскурзоводка, която е рускиня, заяви, че берберите са КАЗАЦИ. Така или иначе нашите домакини бяха доста мургави

Слънцето е ослепително, нажежава нервите до краен предел и размеква мозъка ми. Чудя се как тези хора са способни да живеят и да мислят в тази жега

Поредната заловена в пустинята твар е впрегната в местния поминък-туризма

Всичко се терасира, за да спира свлачищата, но нашата руска екскурзоводка така и не можа да ни обясни как и защо точно се прави. Аз лично не видях да се отглеждат някакви култури в пясъка

Тази жега не се търпи. През цялото време се потиш и лепнеш. Бързо в автобуса при климатика.

Време за обяд. Попадаме на следния берберски туристически ресторант.

Храната е скромна , но вкусна. Това е берберска баница. Пълнежът е с яйца и някакви пустинни треви или храсталаци.

И насред горещите пясъци изниква чудо на чудесата. Амфитеатърът или колизеумът, както му викат,  е от 3 век и е вторият по големина в света след римския

Намира се в днешният град Ел Джем и е една от археологическите гордости на Тунис.

Тук са снимани филми като „Гладиатор“ с небезизвестния Ръсел Кроу.  Не сме очаквали че ще видим толкова импозантно и добре запазено съоръжение от древността

С което одисеята ни в тунизийската част на Сахара приключи за всеобщо съжаление, но и с усещането, че сме преживяли приключение, което ни разкри невиждани пейзажи и друга, колкото близка, толкова и далечна култура . Дали отново някога ще се скитам сред пясъците на Сахара ?  Пожелавам си го час по-скоро.

Пътешествия без край . Венета Николова